Огън, пиротехнически средства и сълзотворен газ опустошиха Париж в събота

 Огън, пиротехнически средства и сълзотворен газ опустошиха Париж в събота вечер; в неделя заран улиците бяха осеяни със скелети на изгорени коли, а Триумфалната арка беше покрита с графити. По-малки и най-вече по-мирни шествия имаше и на други места във Франция, където през последните няколко уикенда протестиращи завзеха будки за пътни такси, блокираха камери за скорост по автомагистрали, стопираха уличното придвижване и барикадираха входовете на локални данъчни служби.Демонстрантите бяха " жълти жилетки " - наречени по този начин поради светлоотразителното облекло, което носят. Отново и още веднъж се повтаря, само че погрешно, че те са се " появили от нищото ", написа Ан Епълбаум от в. Washington Post. Вярно е, че произходът им е нетрадиционен: в предишното политическите партии във Франция, както и в останалата част на Европа, произхождаха от старомодни институции от действителния живот - да вземем за пример профсъюзите сътвориха социалдемократите, а в доста страни църквата сътвори десноцентристките християндемократи. Хората се отъждествяваха с други хора, с които са се срещнали в клубове, на събирания, в кафенета.За разлика от тях, членовете на това ново публично придвижване, в случай че то може вярно да бъде разказано като придвижване, не са се срещнали в институции от действителния живот. Вместо това те са се намерили в интернет, посредством обществени медии и онлайн петиции, които могат да основават нови групи и идентичности от през днешния ден за на следващия ден.
Жълтите жилетки, чийто генезис изрично е в киберпространството, не са свързани с никоя от съществуващите политически партии, макар че няколко към този момент се пробват да си ги присвоят. " Крайнолевият " политик Франсоа Рюфен, който изпитва язвителна злост към френския президент Еманюел Макрон, към този момент се появи в шествия на жълтите жилетки. " Крайнодесният " водач Марин льо Пен също се разгласи в тяхна отбрана, а някои подозират, че нейни последователи или може би хора с още по-крайни стратегии може да са били виновни за превръщането на мирните първоначално митинги в Париж в събота сутринта в съпроводени от принуждение протести в събота вечерта.

Но всевъзможни искания за връзки с една или друга група са опортюнизъм, тъй като самото придвижване не е определило лидер. Вместо това то назначи осем представителя, които произлизат от разнообразни среди и не могат да бъдат окачествени като принадлежащи към една партия или даже към една социална група.

Изглежда, че жълтите жилетки споделят не някаква идеология или ясна философия, а набор от възгледи, както и нещо, което може да се дефинира като хармония. Те са ядосани от екологичните налози, довели до повишение на цените на бензина, и не харесват рестриктивните мерки на скоростта по френските пътища. Те са ядосани в по-общ проект и ненапълно точно заради тази причина едно придвижване, което не съществуваше преди месец, се сплоти толкоз бързо: гневът е едно от нещата, които пътуват бързо по обществените медии - форма на връзка, която дава преимущество на емоциите; той също по този начин е едно от нещата, които сплотяват хората в свят, където профсъюзите, църковните организации и политическите партии губят значение. Един от протестиращите разгласи: " Всички вие ", имайки поради политическата класа като цяло - крайнолеви, крайнодесни и центристи, " към този момент не сте нужни ".

Тук има подигравка: партията на самия Макрон - " Република, напред! " - също стартира като антипартийна партия, леговище за хора, които към този момент не се отъждествяваха с обичайните политически партии. Но тя беше зачената в политически подтекст, а членовете й участваха в избори. Поради това " Република, напред! ", която не съществуваше преди три години, в този момент е възприемана като част от върхушката, която беше основана да победи. Френската история е цялостна с революции, завладяни от още по-радикални революции, само че в този момент тези промени стават с шеметна скорост. Възможно е също по този начин в тази ситуация предаността към политическите партии да не се възвръща елементарно, щом бъде разрушена.

Като се има поради тази нова действителност, е значимо да се намерят способи, по които тези спонтанни нови антиполитически придвижвания да бъдат уверени да вземат участие в по-официални институции, да се включват в по-официални диспути, да вземат участие в покупко-продажбите и компромисите, които изисква една модерна народна власт. Важно е също по този начин да не се разреши те да бъдат похитени от хора с по-мрачни стратегии. А и това не са проблеми единствено на Франция: по-голямата част от останалия либерален свят е изправена или ще се изправи пред същия тип провокации. Ако президентите, парламентите, съществуващите партии и институции могат да намерят способи да се вслушат в тях, да ги приобщят и да се трансформират с тях, тогава демокрацията ще оцелее през 21-и век. В противоположен случай тя може да не оцелее. 

/БТА/
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Виктория Тошкова